Колко често трябва да се почиства зъбният камък?
Натрупването на зъбен камък е индивидуален процес, зависи от много фактори – от генетична предразположеност до храната, която приемаме.
Образуване
Зъбният камък се образува най-често под задната повърхност на долните резци и по обърнатата към бузите страна на горните кътници.
Образуването на зъбният камък протича на два стадия:
Натрупване на налеп по шийките на зъбите, състоящ се от муцин, отпаднали клетки от лигавицата на устата, остатъци от храна и микроорганизми. Този налеп се появява там, където зъбите не участват активно в процеса на дъвчене.
Импрегнация на мекия налеп с калциевите соли съдържащи се в слюнката.
Методи за предпазване
Предпазването от зъбния камък се състои в редовна грижа за цялата устна кухина – редовно миене с четка, създаване на навик за правилно дъвчене, т.е. използването на всички зъби при сдъвкването на храната. Последното помага за естественото почистване на отлаганията по зъбите по време на хранене – хапката храна се трие в бузите, езика и зъбите. Това естествено самопочистване на зъбите и венечните повърхности се наблюдава единствено при употребата на непреработени, нерафинирани, твърди природни храни, като плодове, зеленчуци, ядки и др. Обратно, сладкишите, бонбоните, бисквитите, готвената, рафинираната и обработена храна съдействат за тяхното отслабване и заболяване.
Непочистеният зъбен камък може да предизвика възпаление на венеца, което води до парадонтоза.
Препоръчително е посещението на стоматолог на всеки 6 месеца.
На какво се дължи лошият дъх (Халитоза)?
Причинители на лош дъх
Най-честият “източник” на лош дъх е езика. Той е “инкубатор” на лошия дъх. Покрит е със слой анаеробни бактерии, които обикновено живеят между папилите на езика (не по повърхността му), където липсва кислород и при лоша устна хигиена, той допринася за лошия дъх. В устата живеят около 400 вида бактерии, някои от които могат да доведат до заболявания. Тук трябва да отбележим, че е невъзможно да се отстранят всички бактерии от устата, но това и не се налага. При някои хора в резултат на наследствени причини, хормонални нарушения, употреба на серни продукти се създава дисбаланс на оралната флора. Зъбен кариес, пулпит, гангрена, лошо направени коронки и мостове могат да предизвикат задържане на хранителни остатъци и под действието на микроорганизмите да се продуцират продукти миришещи лошо.
Симптоми на халитозата
»Лош вкус и/или кисел, горчив метален вкус в устата. Дължи се на серните продукти произвеждани от анаеробните бактерии.
»Бели или жълти “налепи” по езика. Това представлява смес от серни продукти и гъста слюнка, понякога присъстват частици от храни, кафе, чай.
»Лоша миризма при дишане през носа. Интересното е че тази миризма идваща от края на езика и края на назалната област може да се усети от притежателят на лош дъх, но почти никога ако тя идва от устната кухина.
Профилактика
По-голямата част от профилактиката на халитозата е в ръцете на самите пациенти, защото на първо място тя е свързана с поддържането на една добра хигиена на устната кухина (пасти за зъби, конци, води за уста) и добро почистване на езика с подходящи уреди; редовно посещение при стоматолог, за да се избегнат по-сериозни проблеми и професионална хигиена на всеки 6 месеца. От важност е и спазването на определен хранителен режим и ограничаване на консумацията на кафе и продукти с високо белтъчно съдържание; контрол на употребяваните лекарства,приемане на повече течности.
100 % ефективност в предпазването на зъбните повърхности от кариес.
Какво представляват зъбните силанти – ранна профилактика срещу развитието на зъбен кариес
Какво представляват зъбните силанти?
Зъбните силанти представляват специални течливи смоли, които могат да се втвърдяват под действието на синя светлина и наподобяват фотополимерните пломби. Те се нанасят по дъвкателната повърхност на зъбите, където се намират така наречените фисури и ямки. Това са малки бразди и цепнатини, които се разполагат дълбоко в емайла на зъба, което ги прави трудно достъпни за почистване от хранителни остатъци и бактерии.
Начини за предпазване
За да се намали риска от кариес се извършва така нареченото запечатване на фисурите или силанизиране. Това е една напълно безболезнена процедура, която може да се извърши от всеки един общопрактикуващ стоматолог. Целта на силанизирането е да се създаде една по-гладка повърхност, която да бъде лесно почиствана и да не позволява задържането на хранителни остатъци. Най-често обект на силанизиране са долните и горните шести зъби, както и седмите зъби. Много често горните резци пробиват с дълбоки ямки, разположени палатинално – от към небцето. По преценка на стоматолога предкътниците също могат да бъдат силанизирани. При прегледа той прави оценка на фисурите, количеството на наличната зъбна плака, следи кариозността на временните и постоянните зъби. Така той определя необходимостта от силанизиране.
Индикации за поставяне на силанти
»Достатъчно добре пробили постоянни зъби
»Дълбоки и тесни фисури, но да са здрави
»При висока кариесна активност на дъвкателните повърхности на временното и
»Постоянното съзъбие до две години след пробива на съответните зъби
В какви случай не е необходимо силанизиране?
Силанизиране не е задължително при здрави, широки и плитки фисури и ако четири години след пробива на кътниците те не са засегнати от кариес.
Запечатването на фисурите се препоръчва в периода между 6-7 година, когато пробиват шестите зъби и между 11-14 годишна възраст, когато пробиват вторите постоянни кътници.
Процедурата по силанизирането
»Почистване на плаката от дъвкателната повърхност с четка и паста
»Нанасяне на ецващ гел, който подготвя зъба за силанта
»Нанасяне на силанта във фисурите и ямките
»Полимеризиране с фотополимеризираща лампа
Тази техника много наподобява поставянето на фотополимерните пломби, но тук не се изпиляват тъкани от зъба. Ако все пак това се наложи, например при начален кариес ограничен в емайла, изпиляването се извършва много щадящо, само в рамките на фисурата и се нарича емайлопластика.
Колко време издържат силантите?
Зъбните силанти с времето се изтриват като те могат да издържат върху дъвкателната повърхност до 3 години. Това лесно може да се установи от детето или родителя, тъй като цветът на силанта е създаден така, че да контрастира добре със зъбните структури. Така лесно може да се забележи износването му и да се разбере кога има нужда от повторно нанасяне. Препоръчително е детето да се води на профилактични прегледи на 6 месеца или веднъж годишно, за да може стоматологът да проследява състоянието на силантите.
Съвременните силанти се характеризират с изключително високо отделяне на флуор, осигуряващ една целенасочена защита, от която се нуждаят застрашените зъби. Такъв силант, който е в контакт със зъба спомага за реминерализирането на фисурите, правейки ги по-устойчиви на зъбен кариес.
Научни изследвания потвърждават, че когато силанизирането се извърши скоро след пробива на постоянните кътници и силантът е поставен правилно, тогава се наблюдава 100 % ефективност в предпазването на зъбните повърхности от кариес.
Как да запазим по-дълго ефекта от избелването?
»Избягвайте цветни напитки и храни 10 дни след процедурата (Кафе, чай, кола, шоколад, вино, кетчуп, червено цвекло, моркови и др.)
»Ако приемате кафе, то да е с мляко и да се приема със сламка
»Да не се пуши
»При болка или чувствителност не приемайте много студени или много топли храни и напитки, цитрусови плодове
»Водата за уста трябва да се смени с такава, която не съдържа хлорхексидин
»Не използвайте избелваща паста за зъби след манипулацията в кабинета
»Пастата за зъби трябва да съдържа флуор
